| Произношение | изболта́в |
| Начальная форма | изболта́ть |
| Транзитивность | переходное |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Возвратность | невозвратное |
из — приставка,
болт — корень,
а — суффикс,
в — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | изболта́ть |
| Прич. страд. прош. | избо́лтанный |
| Прич. кр. страд. прош. | избо́лтан |
| Прич. действ. прош. | изболта́вший |
| Дееприч. прош. | изболта́визболта́вши |