Произношение | зиккура́т |
Начальная форма | зиккурат |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | зиккурат | зиккурат |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | зиккурат | зиккураты |
Рд. | зиккурата | зиккуратов |
Дт. | зиккурату | зиккуратам |
Вн. | зиккурат | зиккураты |
Тв. | зиккуратом | зиккуратами |
Пр. | зиккурате | зиккуратах |
зиккур — корень,
ат — суффикс,
ø — нулевое окончание.