| Произношение | зачека́нить |
| Начальная форма | зачека́нить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | зачека́ню | зачека́нил | |
| жен. р. | зачека́нила | |||
| Ты | муж. р. | зачека́нишь | зачека́нил | зачека́нь |
| жен. р. | зачека́нила | |||
| Он | зачека́нит | зачека́нил | ||
| Она | зачека́нила | |||
| Оно | зачека́нило | |||
| Мы | зачека́ним | зачека́нили | ||
| Вы | зачека́ните | зачека́нили | зачека́ньте | |
| Они | зачека́нят | зачека́нили | ||
за — приставка,
чекан — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | зачека́нить |
| Прич. страд. прош. | зачека́ненный |
| Прич. кр. страд. прош. | зачека́нен |
| Прич. действ. прош. | зачека́нивший |
| Дееприч. прош. | зачека́нязачека́нивзачека́нивши |