| Произношение | зафто́рить |
| Начальная форма | зафто́рить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | зафто́рлюзафто́рю | зафто́рил | |
| жен. р. | зафто́рила | |||
| Ты | муж. р. | зафто́ришь | зафто́рил | зафто́рь |
| жен. р. | зафто́рила | |||
| Он | зафто́рит | зафто́рил | ||
| Она | зафто́рила | |||
| Оно | зафто́рило | |||
| Мы | зафто́рим | зафто́рили | ||
| Вы | зафто́рите | зафто́рили | зафто́рьте | |
| Они | зафто́рят | зафто́рили | ||
за — приставка,
фтор — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | зафто́рить |
| Прич. страд. прош. | зафто́ренный |
| Прич. кр. страд. прош. | зафто́рен |
| Прич. действ. прош. | зафто́ривший |
| Дееприч. прош. | зафто́ривзафто́рившизафто́ря |