Произношение | застона́ть |
Начальная форма | застонать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
за — приставка,
стон — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | застонать |
Прич. действ. прош. | застонавший |
Дееприч. прош. | застонавзастонавши |