| Произношение | заня́нчить |
| Начальная форма | заня́нчить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | заня́нчу | заня́нчил | |
| жен. р. | заня́нчила | |||
| Ты | муж. р. | заня́нчишь | заня́нчил | заня́нчи |
| жен. р. | заня́нчила | |||
| Он | заня́нчит | заня́нчил | ||
| Она | заня́нчила | |||
| Оно | заня́нчило | |||
| Мы | заня́нчим | заня́нчили | ||
| Вы | заня́нчите | заня́нчили | заня́нчите | |
| Они | заня́нчат | заня́нчили | ||
за — приставка,
нян — корень,
ч — суффикс,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | заня́нчить |
| Прич. страд. прош. | заня́нченный |
| Прич. кр. страд. прош. | заня́нчен |
| Прич. действ. прош. | заня́нчивший |
| Дееприч. прош. | заня́нчазаня́нчивзаня́нчивши |