| Произношение | занаве́шивать |
| Начальная форма | занаве́шивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | занаве́шиваю | занаве́шивал | |
| жен. р. | занаве́шивала | |||
| Ты | муж. р. | занаве́шиваешь | занаве́шивал | занаве́шивай |
| жен. р. | занаве́шивала | |||
| Он | занаве́шивает | занаве́шивал | ||
| Она | занаве́шивала | |||
| Оно | занаве́шивало | |||
| Мы | занаве́шиваем | занаве́шивали | ||
| Вы | занаве́шиваете | занаве́шивали | занаве́шивайте | |
| Они | занаве́шивают | занаве́шивали | ||
занавеш — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | занаве́шивать |
| Прич. страд. наст. | занаве́шиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | занаве́шиваем |
| Прич. действ. прош. | занаве́шивавший |
| Прич. действ. наст. | занаве́шивающий |
| Дееприч. наст. | занаве́шивая |