| Произношение | закука́нить |
| Начальная форма | закука́нить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | закука́ню | закука́нил | |
| жен. р. | закука́нила | |||
| Ты | муж. р. | закука́нишь | закука́нил | закука́нь |
| жен. р. | закука́нила | |||
| Он | закука́нит | закука́нил | ||
| Она | закука́нила | |||
| Оно | закука́нило | |||
| Мы | закука́ним | закука́нили | ||
| Вы | закука́ните | закука́нили | закука́ньте | |
| Они | закука́нят | закука́нили | ||
за — приставка,
кукан — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | закука́нить |
| Прич. страд. прош. | закука́ненный |
| Прич. кр. страд. прош. | закука́нен |
| Прич. действ. прош. | закука́нивший |
| Дееприч. прош. | закука́нивзакука́нившизакука́ня |