| Произношение | закорю́чить |
| Начальная форма | закорю́чить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | закорю́чу | закорю́чил | |
| жен. р. | закорю́чила | |||
| Ты | муж. р. | закорю́чишь | закорю́чил | закорю́чь |
| жен. р. | закорю́чила | |||
| Он | закорю́чит | закорю́чил | ||
| Она | закорю́чила | |||
| Оно | закорю́чило | |||
| Мы | закорю́чим | закорю́чили | ||
| Вы | закорю́чите | закорю́чили | закорю́чьте | |
| Они | закорю́чат | закорю́чили | ||
за — приставка,
корюч — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | закорю́чить |
| Прич. страд. прош. | закорю́ченный |
| Прич. кр. страд. прош. | закорю́чен |
| Прич. действ. прош. | закорю́чивший |
| Дееприч. прош. | закорю́чазакорю́чивзакорю́чивши |