| Произношение | закарта́вить |
| Начальная форма | закарта́вить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | закарта́влю | закарта́вил | |
| жен. р. | закарта́вила | |||
| Ты | муж. р. | закарта́вишь | закарта́вил | закарта́вь |
| жен. р. | закарта́вила | |||
| Он | закарта́вит | закарта́вил | ||
| Она | закарта́вила | |||
| Оно | закарта́вило | |||
| Мы | закарта́вим | закарта́вили | ||
| Вы | закарта́вите | закарта́вили | закарта́вьте | |
| Они | закарта́вят | закарта́вили | ||
за — приставка,
картав — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | закарта́вить |
| Прич. действ. прош. | закарта́вивший |
| Дееприч. прош. | закарта́вязакарта́вивзакарта́вивши |