| Произношение | допра́здновать |
| Начальная форма | допра́здновать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | допра́здную | допра́здновал | |
| жен. р. | допра́здновала | |||
| Ты | муж. р. | допра́зднуешь | допра́здновал | допра́зднуй |
| жен. р. | допра́здновала | |||
| Он | допра́зднует | допра́здновал | ||
| Она | допра́здновала | |||
| Оно | допра́здновало | |||
| Мы | допра́зднуем | допра́здновали | ||
| Вы | допра́зднуете | допра́здновали | допра́зднуйте | |
| Они | допра́зднуют | допра́здновали | ||
до — приставка,
праздн — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | допра́здновать |
| Прич. действ. прош. | допра́здновавший |
| Дееприч. прош. | допра́здновавдопра́здновавши |