| Произношение | допра́вить |
| Начальная форма | допра́вить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | допра́влю | допра́вил | |
| жен. р. | допра́вила | |||
| Ты | муж. р. | допра́вишь | допра́вил | допра́вь |
| жен. р. | допра́вила | |||
| Он | допра́вит | допра́вил | ||
| Она | допра́вила | |||
| Оно | допра́вило | |||
| Мы | допра́вим | допра́вили | ||
| Вы | допра́вите | допра́вили | допра́вьте | |
| Они | допра́вят | допра́вили | ||
до — приставка,
прав — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | допра́вить |
| Прич. страд. прош. | допра́вленный |
| Прич. кр. страд. прош. | допра́влен |
| Прич. действ. прош. | допра́вивший |
| Дееприч. прош. | допра́вядопра́вивдопра́вивши |