| Произношение | дока́нчивать |
| Начальная форма | дока́нчивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | дока́нчиваю | дока́нчивал | |
| жен. р. | дока́нчивала | |||
| Ты | муж. р. | дока́нчиваешь | дока́нчивал | дока́нчивай |
| жен. р. | дока́нчивала | |||
| Он | дока́нчивает | дока́нчивал | ||
| Она | дока́нчивала | |||
| Оно | дока́нчивало | |||
| Мы | дока́нчиваем | дока́нчивали | ||
| Вы | дока́нчиваете | дока́нчивали | дока́нчивайте | |
| Они | дока́нчивают | дока́нчивали | ||
до — приставка,
канч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | дока́нчивать |
| Прич. страд. наст. | дока́нчиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | дока́нчиваем |
| Прич. действ. прош. | дока́нчивавший |
| Прич. действ. наст. | дока́нчивающий |
| Дееприч. наст. | дока́нчивая |