| Произношение | доказа́ть |
| Начальная форма | доказа́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | лабильный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
доказ — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | доказа́ть |
| Прич. страд. прош. | дока́занный |
| Прич. кр. страд. прош. | дока́зан |
| Прич. действ. прош. | доказа́вший |
| Дееприч. прош. | доказа́вдоказа́вши |