| Произношение | дови́нчивать |
| Начальная форма | дови́нчивать |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | дови́нчиваю | дови́нчивал | |
| жен. р. | дови́нчивала | |||
| Ты | муж. р. | дови́нчиваешь | дови́нчивал | дови́нчивай |
| жен. р. | дови́нчивала | |||
| Он | дови́нчивает | дови́нчивал | ||
| Она | дови́нчивала | |||
| Оно | дови́нчивало | |||
| Мы | дови́нчиваем | дови́нчивали | ||
| Вы | дови́нчиваете | дови́нчивали | дови́нчивайте | |
| Они | дови́нчивают | дови́нчивали | ||
до — приставка,
винч — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | дови́нчивать |
| Прич. страд. наст. | дови́нчиваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | дови́нчиваем |
| Прич. действ. прош. | дови́нчивавший |
| Прич. действ. наст. | дови́нчивающий |
| Дееприч. наст. | дови́нчивая |