| Произношение | декрети́руя |
| Начальная форма | декрети́ровать |
| Транзитивность | переходное |
| Вид | несовершенный |
| Время | настоящее |
| Возвратность | невозвратное |
декрет — корень,
ир — суффикс,
у — суффикс,
я — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | декрети́ровать |
| Прич. страд. прош. | декрети́рованный |
| Прич. кр. страд. прош. | декрети́рован |
| Прич. страд. наст. | декрети́руемый |
| Прич. кр. страд. наст. | декрети́руем |
| Прич. действ. прош. | декрети́ровавший |
| Прич. действ. наст. | декрети́рующий |
| Дееприч. прош. | декрети́ровав |
| Дееприч. наст. | декрети́руя |