| Произношение | дезерти́р |
| Начальная форма | дезерти́р |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | дезерти́р | дезерти́ры |
| Рд. | дезерти́ра | дезерти́ров |
| Дт. | дезерти́ру | дезерти́рам |
| Вн. | дезерти́ра | дезерти́ров |
| Тв. | дезерти́ром | дезерти́рами |
| Пр. | дезерти́ре | дезерти́рах |
дезертир — корень,
ø — нулевое окончание.