| Произношение | германи́т |
| Начальная форма | германи́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | германи́т | германи́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | германи́т | германи́ты |
| Рд. | германи́та | германи́тов |
| Дт. | германи́ту | германи́там |
| Вн. | германи́т | германи́ты |
| Тв. | германи́том | германи́тами |
| Пр. | германи́те | германи́тах |
герман — корень,
и — суффикс,
т — корень,
ø — нулевое окончание.