| Произношение | взбелени́ть |
| Начальная форма | взбелени́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | взбеленю́ | взбелени́л | |
| жен. р. | взбелени́ла | |||
| Ты | муж. р. | взбелени́шь | взбелени́л | взбелени́ |
| жен. р. | взбелени́ла | |||
| Он | взбелени́т | взбелени́л | ||
| Она | взбелени́ла | |||
| Оно | взбелени́ло | |||
| Мы | взбелени́м | взбелени́ли | ||
| Вы | взбелени́те | взбелени́ли | взбелени́те | |
| Они | взбеленя́т | взбелени́ли | ||
взбелен — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | взбелени́ть |
| Прич. страд. прош. | взбелене́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | взбелене́н |
| Прич. действ. прош. | взбелени́вший |
| Дееприч. прош. | взбеленя́взбелени́ввзбелени́вши |