Произношение | аттэнюа́тор |
Начальная форма | аттенюатор |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Варианты | аттенюатор | аттенюатор |
Падеж | именительный | винительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | аттенюатор | аттенюаторы |
Рд. | аттенюатора | аттенюаторов |
Дт. | аттенюатору | аттенюаторам |
Вн. | аттенюатор | аттенюаторы |
Тв. | аттенюатором | аттенюаторами |
Пр. | аттенюаторе | аттенюаторах |
аттеню — корень,
атор — суффикс,
ø — нулевое окончание.