Произношение | аппроксими́ровав |
Начальная форма | аппроксимировать |
Транзитивность | переходное |
Вид | совершенный |
Время | прошедшее |
Возвратность | невозвратное |
аппроксим — корень,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
в — суффикс.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | аппроксимировать |
Прич. страд. прош. | аппроксимированный |
Прич. кр. страд. прош. | аппроксимирован |
Прич. страд. наст. | аппроксимируемый |
Прич. кр. страд. наст. | аппроксимируем |
Прич. действ. прош. | аппроксимировавший |
Прич. действ. наст. | аппроксимирующий |
Дееприч. прош. | аппроксимировав |
Дееприч. наст. | аппроксимируя |