| Произношение | апофа́тика |
| Начальная форма | апофа́тика |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 1-e склонение |
| Род | женский |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | апофа́тика | апофа́тики |
| Рд. | апофа́тики | апофа́тик |
| Дт. | апофа́тике | апофа́тикам |
| Вн. | апофа́тику | апофа́тики |
| Тв. | апофа́тикойапофа́тикою | апофа́тиками |
| Пр. | апофа́тике | апофа́тиках |
апофат — корень,
ик — суффикс,
а — окончание.