Произношение | акцептова́ть |
Начальная форма | акцептовать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | двувидовой |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | акцептую | акцептую | акцептовал | |
жен. р. | акцептовала | ||||
Ты | муж. р. | акцептуешь | акцептуешь | акцептовал | акцептуй |
жен. р. | акцептовала | ||||
Он | акцептует | акцептует | акцептовал | ||
Она | акцептовала | ||||
Оно | акцептовало | ||||
Мы | акцептуем | акцептуем | акцептовали | ||
Вы | акцептуете | акцептуете | акцептовали | акцептуйте | |
Они | акцептуют | акцептуют | акцептовали |
акцепт — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | акцептовать |
Прич. страд. прош. | акцептованный |
Прич. кр. страд. прош. | акцептован |
Прич. страд. наст. | акцептуемый |
Прич. кр. страд. наст. | акцептуем |
Прич. действ. прош. | акцептовавший |
Прич. действ. наст. | акцептующий |
Дееприч. прош. | акцептовав |
Дееприч. наст. | акцептуя |