| Произношение | аккредитова́ть |
| Начальная форма | аккредитова́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | двувидовой |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
аккредит — корень,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | аккредитова́ть |
| Прич. страд. прош. | аккредито́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | аккредито́ван |
| Прич. страд. наст. | аккредиту́емый |
| Прич. кр. страд. наст. | аккредиту́ем |
| Прич. действ. прош. | аккредитова́вший |
| Прич. действ. наст. | аккредиту́ющий |
| Дееприч. прош. | аккредитова́в |
| Дееприч. наст. | аккредиту́я |