| Произношение | эфтали́те |
| Начальная форма | эфтали́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | предложный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | эфтали́т | эфтали́ты |
| Рд. | эфтали́та | эфтали́тов |
| Дт. | эфтали́ту | эфтали́там |
| Вн. | эфтали́та | эфтали́тов |
| Тв. | эфтали́том | эфтали́тами |
| Пр. | эфтали́те | эфтали́тах |
эфталит — корень,
е — окончание.