СловоРул
Морфологический разбор слова «
суетню́
»
суетню́
имя существительное
Произношение
суетню́
Начальная форма
суетня́
Тип
нарицательное
Одушевленность
неодушевлённое
Склонение
1-e склонение
Род
женский
Число
единственное
Падеж
винительный
Склонение существительного «
суетню́
»
падеж
ед. ч.
мн. ч.
Им.
суетня́
суетни́
Рд.
суетни́
суетне́й
Дт.
суетне́
суетня́м
Вн.
суетню́
суетни́
Тв.
суетне́й
суетне́ю
суетня́ми
Пр.
суетне́
суетня́х
Морфемный разбор (по составу) существительного «
суетню́
»
суетн
ю
сует
— корень
,
н
— суффикс
,
ю
— окончание
.