| Произношение | анзери́нов |
| Начальная форма | анзери́н |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | родительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | анзери́н | анзери́ны |
| Рд. | анзери́на | анзери́нов |
| Дт. | анзери́ну | анзери́нам |
| Вн. | анзери́н | анзери́ны |
| Тв. | анзери́ном | анзери́нами |
| Пр. | анзери́не | анзери́нах |
анзер — корень,
ин — суффикс,
ов — окончание.