| Произношение | счека́нить |
| Начальная форма | счека́нить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | счека́ню | счека́нил | |
| жен. р. | счека́нила | |||
| Ты | муж. р. | счека́нишь | счека́нил | счека́нь |
| жен. р. | счека́нила | |||
| Он | счека́нит | счека́нил | ||
| Она | счека́нила | |||
| Оно | счека́нило | |||
| Мы | счека́ним | счека́нили | ||
| Вы | счека́ните | счека́нили | счека́ньте | |
| Они | счека́нят | счека́нили | ||
с — приставка,
чекан — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | счека́нить |
| Прич. страд. прош. | счека́ненный |
| Прич. кр. страд. прош. | счека́нен |
| Прич. действ. прош. | счека́нивший |
| Дееприч. прош. | счека́нясчека́нивсчека́нивши |