| Произношение | наверте́ть |
| Начальная форма | наверте́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | наверчу́ | наверте́л | |
| жен. р. | наверте́ла | |||
| Ты | муж. р. | наве́ртишь | наверте́л | наверти́ |
| жен. р. | наверте́ла | |||
| Он | наве́ртит | наверте́л | ||
| Она | наверте́ла | |||
| Оно | наверте́ло | |||
| Мы | наве́ртим | наверте́ли | ||
| Вы | наве́ртите | наверте́ли | наверти́те | |
| Они | наве́ртят | наверте́ли | ||
на — приставка,
верт — корень,
е — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | наверте́ть |
| Прич. страд. прош. | наве́рченный |
| Прич. кр. страд. прош. | наве́рчен |
| Прич. действ. прош. | наверте́вший |
| Дееприч. прош. | навертя́наверте́внаверте́вши |